влачел

Речник на българския език

1. влачел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

влачел е производна форма на влача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. влачел — мин. деят. несв. прич. м. р.

влачел е производна форма на влача (мин. деят. несв. прич. м. р.).