влачене

Речник на българския език

вла̀чене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. вла̀ча

Грешни изписвания (3)

  • влачени
  • влачине
  • влачини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вла-че-не
членувано вла-че-не-то
мн.ч. вла-че-ния
членувано вла-че-ни-я-та