возя

Речник на българския език

во̀зя преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

во̀зиш, мин. св. во̀зих и возѝх, мин. прич. во̀зил и возѝл, несв.; Кого, какво. Придвижвам с превозно средство.
возя се. — Седя в превозно средство, което се движи. Обичам да се возя на кораб. Возил ли си се на файтон?

Грешни изписвания (1)

  • возъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице во-зя во-зим
2 лице во-зиш во-зи-те
3 лице во-зи во-зят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице во-зих во-зих-ме
2 лице во-зи во-зих-те
3 лице во-зи во-зи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице во-зех во-зех-ме
2 лице во-зе-ше во-зех-те
3 лице во-зе-ше во-зе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице возил съм возила съм возило съм возили сме
2 лице возил си возила си возило си возили сте
3 лице возил е возила е возило е возили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях возил бях возила бях возило бяхме возили
2 лице беше возил беше возила беше возило бяхте возили
3 лице беше возил беше возила беше возило бяха возили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще возя ще возим
2 лице ще возиш ще возите
3 лице ще вози ще возят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм возил ще съм возила ще съм возило ще сме возили
2 лице ще си возил ще си возила ще си возило ще сте возили
3 лице ще е возил ще е возила ще е возило ще са возили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да возя щяхме да возим
2 лице щеше да возиш щяхте да возите
3 лице щеше да вози щяха да возят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм возил щях да съм возила щях да съм возило щяхме да сме возили
2 лице щеше да си возил щеше да си возила щеше да си возило щяхте да сте возили
3 лице щеше да е возил щеше да е возила щеше да е возило щяха да са возили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице возел съм возела съм возело съм возели сме
2 лице возел си возела си возело си возели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице возил съм возила съм возило съм возили сме
2 лице возил си возила си возило си возили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм возил била съм возила било съм возило били сме возили
2 лице бил си возил била си возила било си возило били сте возили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да возя щяла съм да возя щяло съм да возя щели сме да возим
2 лице щял си да возиш щяла си да возиш щяло си да возиш щели сте да возите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм возил щяла съм да съм возила щяло съм да съм возило щели сме да сме возили
2 лице щял си да си возил щяла си да си возила щяло си да си возило щели сте да сте возили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих возил бих возила бих возило бихме возили
2 лице би возил би возила би возило бихте возили
3 лице би возил би возила би возило биха возили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
во-зи во-зе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род во-зен
непълен член во-зе-ния
пълен член во-зе-ни-ят
женски род во-зе-на
членувано во-зе-на-та
среден род во-зе-но
членувано во-зе-но-то
множествено число во-зе-ни
членувано во-зе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род во-зил
непълен член во-зи-лия
пълен член во-зи-ли-ят
женски род во-зи-ла
членувано во-зи-ла-та
среден род во-зи-ло
членувано во-зи-ло-то
множествено число во-зи-ли
членувано во-зи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род во-зел
женски род во-зе-ла
среден род во-зе-ло
множествено число во-зе-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род во-зещ
непълен член во-зе-щия
пълен член во-зе-щи-ят
женски род во-зе-ща
членувано во-зе-ща-та
среден род во-зе-що
членувано во-зе-що-то
множествено число во-зе-щи
членувано во-зе-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

во-зей-ки