возило

Речник на българския език

1. возѝло — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. возила̀, ср. Превозно средство.

Грешни изписвания (3)

  • возилу
  • вузило
  • вузилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. во-зи-ло
членувано во-зи-ло-то
мн.ч. во-зи-ла
членувано во-зи-ла-та

2. возило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

возило е производна форма на возя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. возило — мин. деят. св. прич. ср. р.

возило е производна форма на возя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

Връзки