довличам

Речник на българския език

довлѝчам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

довлѝчаш, несв. и довлека̀, св.
1. Кого, какво. Влачейки, премествам към някаква крайна цел, където често се намира лицето, което е в центъра на събитията (обикн. говорещият). Едвам довлякох чувала.
2. Разг. Кого. Принуждавам да дойде с мен до определено място, където често се намира централното действащо лице. Довлякоха го пред съдията.
3. Разг. Пренебр. Какво. Донасям. Довлякоха ми едни боклуци, та се чудя какво да ги правя.
4. Разг. Пренебр. Кого. Водя със себе си нежелани гости. Ти ми ги довлече в къщата.
5. Прен. Пренебр. Какво. Ставам причина за нещо, предизвиквам го. Довлякоха ми неприятности.
довличам се/довлека се. 1. — Довличам (в 1 и 2 знач.) себе си. С мъка се довлякох до стената. От жегата едвам се довлякох вкъщи.
2. Разг. Пренебр. Отивам някъде, където съм нежелан; натрапвам се, домъквам се. Довлякъл ми се в къщата и чака да му слугувам.

Грешни изписвания (3)

  • довличъм
  • дувличам
  • дувличъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице дов-ли-чам дов-ли-ча-ме
2 лице дов-ли-чаш дов-ли-ча-те
3 лице дов-ли-ча дов-ли-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице дов-ли-чах дов-ли-чах-ме
2 лице дов-ли-ча дов-ли-чах-те
3 лице дов-ли-ча дов-ли-ча-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице дов-ли-чах дов-ли-чах-ме
2 лице дов-ли-ча-ше дов-ли-чах-те
3 лице дов-ли-ча-ше дов-ли-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице довличал съм довличала съм довличало съм довличали сме
2 лице довличал си довличала си довличало си довличали сте
3 лице довличал е довличала е довличало е довличали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях довличал бях довличала бях довличало бяхме довличали
2 лице беше довличал беше довличала беше довличало бяхте довличали
3 лице беше довличал беше довличала беше довличало бяха довличали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще довличам ще довличаме
2 лице ще довличаш ще довличате
3 лице ще довлича ще довличат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм довличал ще съм довличала ще съм довличало ще сме довличали
2 лице ще си довличал ще си довличала ще си довличало ще сте довличали
3 лице ще е довличал ще е довличала ще е довличало ще са довличали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да довличам щяхме да довличаме
2 лице щеше да довличаш щяхте да довличате
3 лице щеше да довлича щяха да довличат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм довличал щях да съм довличала щях да съм довличало щяхме да сме довличали
2 лице щеше да си довличал щеше да си довличала щеше да си довличало щяхте да сте довличали
3 лице щеше да е довличал щеше да е довличала щеше да е довличало щяха да са довличали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице довличал съм довличала съм довличало съм довличали сме
2 лице довличал си довличала си довличало си довличали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице довличал съм довличала съм довличало съм довличали сме
2 лице довличал си довличала си довличало си довличали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм довличал била съм довличала било съм довличало били сме довличали
2 лице бил си довличал била си довличала било си довличало били сте довличали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да довличам щяла съм да довличам щяло съм да довличам щели сме да довличаме
2 лице щял си да довличаш щяла си да довличаш щяло си да довличаш щели сте да довличате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм довличал щяла съм да съм довличала щяло съм да съм довличало щели сме да сме довличали
2 лице щял си да си довличал щяла си да си довличала щяло си да си довличало щели сте да сте довличали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих довличал бих довличала бих довличало бихме довличали
2 лице би довличал би довличала би довличало бихте довличали
3 лице би довличал би довличала би довличало биха довличали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
дов-ли-чай дов-ли-чай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род дов-ли-чан
непълен член дов-ли-ча-ния
пълен член дов-ли-ча-ни-ят
женски род дов-ли-ча-на
членувано дов-ли-ча-на-та
среден род дов-ли-ча-но
членувано дов-ли-ча-но-то
множествено число дов-ли-ча-ни
членувано дов-ли-ча-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род дов-ли-чал
непълен член дов-ли-ча-лия
пълен член дов-ли-ча-ли-ят
женски род дов-ли-ча-ла
членувано дов-ли-ча-ла-та
среден род дов-ли-ча-ло
членувано дов-ли-ча-ло-то
множествено число дов-ли-ча-ли
членувано дов-ли-ча-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род дов-ли-чал
женски род дов-ли-ча-ла
среден род дов-ли-ча-ло
множествено число дов-ли-ча-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род дов-ли-чащ
непълен член дов-ли-ча-щия
пълен член дов-ли-ча-щи-ят
женски род дов-ли-ча-ща
членувано дов-ли-ча-ща-та
среден род дов-ли-ча-що
членувано дов-ли-ча-що-то
множествено число дов-ли-ча-щи
членувано дов-ли-ча-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

дов-ли-чай-ки