довличахте

Речник на българския език

1. довличахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

довличахте е производна форма на довличам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. довличахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

довличахте е производна форма на довличам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).