довличала

Речник на българския език

1. довличала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

довличала е производна форма на довличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. довличала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

довличала е производна форма на довличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. довличала — мин. деят. св. прич. ж. р.

довличала е производна форма на довличам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. довличала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

довличала е производна форма на довличам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).