влачила

Речник на българския език

1. влачила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

влачила е производна форма на влача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. влачила — мин. деят. св. прич. ж. р.

влачила е производна форма на влача (мин. деят. св. прич. ж. р.).