изкарване

Речник на българския език

изка̀рване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изкарвъне
  • искарване
  • искарвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-кар-ва-не
членувано из-кар-ва-не-то
мн.ч. из-кар-ва-ния
членувано из-кар-ва-ни-я-та