караха

Речник на българския език

1. караха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

караха е производна форма на карам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. караха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

караха е производна форма на карам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).