карахте

Речник на българския език

1. карахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

карахте е производна форма на карам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. карахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

карахте е производна форма на карам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).