карат

Речник на българския език

1. кара̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кара̀ти, (два) кара̀та, м.
1. Единица мярка за скъпоценни камъни, равна на 0,2055 г.
2. Мярка за чистота на златото, която може да бъде от 5 до 24. Пръстенът ми е 12 карата.

Грешни изписвания (1)

  • кърат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-рат
непълен член ка-ра-та
пълен член ка-ра-тът
мн.ч. ка-ра-ти
членувано ка-ра-ти-те
бройна форма ка-ра-та
звателна форма

2. карат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

карат е производна форма на карам (сег. вр., 3 л., мн. ч.).