вироглав

Речник на българския език

вирогла̀в прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вирогла̀ва, вирогла̀во, мн. вирогла̀ви, прил. Разг. Непокорен, непослушен, своенравен. Вироглав човек.

Грешни изписвания (7)

  • вероглав
  • веруглав
  • вируглав
  • вероглаф
  • веруглаф
  • вироглаф
  • вируглаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ви-рог-лав
непълен член ви-рог-ла-вия
пълен член ви-рог-ла-ви-ят
ж. р. ви-рог-ла-ва
членувано ви-рог-ла-ва-та
ср. р. ви-рог-ла-во
членувано ви-рог-ла-во-то
мн. ч. ви-рог-ла-ви
членувано ви-рог-ла-ви-те