твърдоглав

Речник на българския език

твърдогла̀в прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

твърдогла̀ва, твърдогла̀во, мн. твърдогла̀ви, прил. Който проявява твърдоглавие.

Грешни изписвания (7)

  • твардоглав
  • твардуглав
  • твърдуглав
  • твардоглаф
  • твардуглаф
  • твърдоглаф
  • твърдуглаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. твър-дог-лав
непълен член твър-дог-ла-вия
пълен член твър-дог-ла-ви-ят
ж. р. твър-дог-ла-ва
членувано твър-дог-ла-ва-та
ср. р. твър-дог-ла-во
членувано твър-дог-ла-во-то
мн. ч. твър-дог-ла-ви
членувано твър-дог-ла-ви-те