насто̀йчив
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
насто̀йчива, насто̀йчиво, мн. насто̀йчиви, прил.
1. Който много настоява; упорит, твърд. Настойчив човек.
2. Настоятелен, който изисква някакво действие. Настойчива молба.
същ. насто̀йчивост, настойчивостта̀, ж.
1. Който много настоява; упорит, твърд. Настойчив човек.
2. Настоятелен, който изисква някакво действие. Настойчива молба.
същ. насто̀йчивост, настойчивостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- настойчев
- нъстойчев
- нъстойчив
- настойчеф
- настойчиф
- нъстойчеф
- нъстойчиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | нас-той-чив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | нас-той-чи-вия | ||
| пълен член | нас-той-чи-ви-ят | ||
| ж. р. | нас-той-чи-ва | ||
| членувано | нас-той-чи-ва-та | ||
| ср. р. | нас-той-чи-во | ||
| членувано | нас-той-чи-во-то | ||
| мн. ч. | нас-той-чи-ви | ||
| членувано | нас-той-чи-ви-те | ||