неотстъпчив

Речник на българския език

неотстъпчѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

неотстъпчѝва, неотстъпчѝво, мн. неотстъпчѝви, прил. Който не обича да прави отстъпки.
същ. неотстъпчѝвост, неотстъпчивостта̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • неотстапчив
  • неутстапчив
  • неутстъпчив
  • ниотстапчив
  • ниотстъпчив
  • ниутстапчив
  • ниутстъпчив
  • неотстапчиф
  • неотстъпчиф
  • неутстапчиф
  • неутстъпчиф
  • ниотстапчиф
  • ниотстъпчиф
  • ниутстапчиф
  • ниутстъпчиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-от-с-тъп-чив
непълен член не-от-с-тъп-чи-вия
пълен член не-от-с-тъп-чи-ви-ят
ж. р. не-от-с-тъп-чи-ва
членувано не-от-с-тъп-чи-ва-та
ср. р. не-от-с-тъп-чи-во
членувано не-от-с-тъп-чи-во-то
мн. ч. не-от-с-тъп-чи-ви
членувано не-от-с-тъп-чи-ви-те