непреклонен

Речник на българския език

непрекло̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

непрекло̀нна, непрекло̀нно, мн. непрекло̀нни, прил. Който не променя позицията си под нечие въздействие; твърд, непоколебим. Непреклонен пред молбите ѝ.
същ. непрекло̀нност, непреклонността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • непреклонин
  • неприклонен
  • неприклонин
  • нипреклонен
  • нипреклонин
  • ниприклонен
  • ниприклонин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. неп-рек-ло-нен
непълен член неп-рек-лон-ния
пълен член неп-рек-лон-ни-ят
ж. р. неп-рек-лон-на
членувано неп-рек-лон-на-та
ср. р. неп-рек-лон-но
членувано неп-рек-лон-но-то
мн. ч. неп-рек-лон-ни
членувано неп-рек-лон-ни-те