смел

Речник на българския език

1. смел прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

смела, смело, мн. смели, прил.
1. Който е безстрашен, храбър, решителен. Смел войник. Смел борец.
2. Който съдържа или изразява безстрашие, храброст, решителност. Смел поглед. Смело действие.
3. Който е новаторски, оригинален. Смели възгледи. Смели открития.
3. Прен. Който е прекалено открит, прям, дързък. Смело държание. Смела дължина на полата. Смела прическа.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. смел
непълен член сме-лия
пълен член сме-ли-ят
ж. р. сме-ла
членувано сме-ла-та
ср. р. сме-ло
членувано сме-ло-то
мн. ч. сме-ли
членувано сме-ли-те

2. смел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смел е производна форма на смета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. смел — мин. деят. св. прич. м. р.

смел е производна форма на смета (мин. деят. св. прич. м. р.).