новаторски

Речник на българския език

нова̀торски прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • новаторске
  • новатурске
  • новатурски
  • нуваторске
  • нуваторски
  • нуватурске
  • нуватурски

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. но-ва-тор-с-ки
непълен член но-ва-тор-с-кия
пълен член но-ва-тор-с-ки-ят
ж. р. но-ва-тор-с-ка
членувано но-ва-тор-с-ка-та
ср. р. но-ва-тор-с-ко
членувано но-ва-тор-с-ко-то
мн. ч. но-ва-тор-с-ки
членувано но-ва-тор-с-ки-те