предприемчив

Речник на българския език

предприемчѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

предприемчива, предприемчиво, мн. предприемчиви, прил. Който пристъпва към реализиране на различни неща; инициативен.същ. предприемчивост, предприемчивостта, ж.

Грешни изписвания (31)

  • предпреемчив
  • предпреимчив
  • предприимчив
  • претпреемчив
  • претпреимчив
  • претприемчив
  • претприимчив
  • придпреемчив
  • придпреимчив
  • придприемчив
  • придприимчив
  • притпреемчив
  • притпреимчив
  • притприемчив
  • притприимчив
  • предпреемчиф
  • предпреимчиф
  • предприемчиф
  • предприимчиф
  • претпреемчиф
  • претпреимчиф
  • претприемчиф
  • претприимчиф
  • придпреемчиф
  • придпреимчиф
  • придприемчиф
  • придприимчиф
  • притпреемчиф
  • притпреимчиф
  • притприемчиф
  • притприимчиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пред-п-ри-ем-чив
непълен член пред-п-ри-ем-чи-вия
пълен член пред-п-ри-ем-чи-ви-ят
ж. р. пред-п-ри-ем-чи-ва
членувано пред-п-ри-ем-чи-ва-та
ср. р. пред-п-ри-ем-чи-во
членувано пред-п-ри-ем-чи-во-то
мн. ч. пред-п-ри-ем-чи-ви
членувано пред-п-ри-ем-чи-ви-те