деловит

Речник на българския език

деловѝт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

деловѝта, деловѝто, мн. деловѝти, прил.
1. Енергичен, похватен, който бързо се справя с работата си; делови (в 1 знач.).
2. Който е в кратка, сбита форма, по същество. Деловити срещи.
същ. деловѝтост, деловитостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • делувит
  • диловит
  • дилувит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-ло-вит
непълен член де-ло-ви-тия
пълен член де-ло-ви-ти-ят
ж. р. де-ло-ви-та
членувано де-ло-ви-та-та
ср. р. де-ло-ви-то
членувано де-ло-ви-то-то
мн. ч. де-ло-ви-ти
членувано де-ло-ви-ти-те