дееспосо̀бен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
дееспосо̀бна, дееспосо̀бно, мн. дееспосо̀бни, прил. Който има способност да работи. Дееспособен човек.
същ. дееспосо̀бност, дееспособността̀, ж.
същ. дееспосо̀бност, дееспособността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- дееспособин
- дееспусобен
- дееспусобин
- деиспособен
- деиспособин
- деиспусобен
- деиспусобин
- диеспособен
- диеспособин
- диеспусобен
- диеспусобин
- дииспособен
- дииспособин
- дииспусобен
- дииспусобин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | де-ес-по-со-бен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | де-ес-по-соб-ния | ||
| пълен член | де-ес-по-соб-ни-ят | ||
| ж. р. | де-ес-по-соб-на | ||
| членувано | де-ес-по-соб-на-та | ||
| ср. р. | де-ес-по-соб-но | ||
| членувано | де-ес-по-соб-но-то | ||
| мн. ч. | де-ес-по-соб-ни | ||
| членувано | де-ес-по-соб-ни-те | ||