работоспосо̀бен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
работоспособна, работоспособно, мн. работоспособни, прил. Който е годен, способен да работи. Работоспособен човек.същ. работоспособност, работоспособността, ж.
Синоними
Грешни изписвания (31)
- работоспособин
- работоспусобен
- работоспусобин
- работуспособен
- работуспособин
- работуспусобен
- работуспусобин
- рабутоспособен
- рабутоспособин
- рабутоспусобен
- рабутоспусобин
- рабутуспособен
- рабутуспособин
- рабутуспусобен
- рабутуспусобин
- ръботоспособен
- ръботоспособин
- ръботоспусобен
- ръботоспусобин
- ръботуспособен
- ръботуспособин
- ръботуспусобен
- ръботуспусобин
- ръбутоспособен
- ръбутоспособин
- ръбутоспусобен
- ръбутоспусобин
- ръбутуспособен
- ръбутуспособин
- ръбутуспусобен
- ръбутуспусобин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ра-бо-тос-по-со-бен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ра-бо-тос-по-соб-ния | ||
| пълен член | ра-бо-тос-по-соб-ни-ят | ||
| ж. р. | ра-бо-тос-по-соб-на | ||
| членувано | ра-бо-тос-по-соб-на-та | ||
| ср. р. | ра-бо-тос-по-соб-но | ||
| членувано | ра-бо-тос-по-соб-но-то | ||
| мн. ч. | ра-бо-тос-по-соб-ни | ||
| членувано | ра-бо-тос-по-соб-ни-те | ||