сръчен

Речник на българския език

сръ̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

сръ̀чна, сръ̀чно, мн. сръ̀чни, прил.
1. Който умее добре да върши някоя или всякаква работа; умел, ловък, изкусен, способен. Сръчна домакиня. Сръчен майстор.
2. Който е проява на умение, похватност. Сръчна работа.
нареч. сръ̀чно.
същ. сръ̀чност, сръчността̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • сръчин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сръ-чен
непълен член сръч-ния
пълен член сръч-ни-ят
ж. р. сръч-на
членувано сръч-на-та
ср. р. сръч-но
членувано сръч-но-то
мн. ч. сръч-ни
членувано сръч-ни-те