експедитивен

Речник на българския език

експедитѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

експедитѝвна, експедитѝвно, мн. експедитѝвни, прил. Който бързо и делово се справя с текущата си работа.
същ. експедитѝвност, експедитивността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • експедетивен
  • експедетивин
  • експедитивин
  • експидетивен
  • експидетивин
  • експидитивен
  • експидитивин
  • икспедетивен
  • икспедетивин
  • икспедитивен
  • икспедитивин
  • икспидетивен
  • икспидетивин
  • икспидитивен
  • икспидитивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ек-с-пе-ди-ти-вен
непълен член ек-с-пе-ди-тив-ния
пълен член ек-с-пе-ди-тив-ни-ят
ж. р. ек-с-пе-ди-тив-на
членувано ек-с-пе-ди-тив-на-та
ср. р. ек-с-пе-ди-тив-но
членувано ек-с-пе-ди-тив-но-то
мн. ч. ек-с-пе-ди-тив-ни
членувано ек-с-пе-ди-тив-ни-те