експедитивност

Речник на българския език

експедитѝвност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (23)

  • експедетивност
  • експедетивнуст
  • експедитивнуст
  • експидетивност
  • експидетивнуст
  • експидитивност
  • експидитивнуст
  • икспедетивност
  • икспедетивнуст
  • икспедитивност
  • икспедитивнуст
  • икспидетивност
  • икспидетивнуст
  • икспидитивност
  • икспидитивнуст
  • експедетивнос
  • експедетивнус
  • експедитивнос
  • експедитивнус
  • експидетивнос
  • експидетивнус
  • експидитивнос
  • експидитивнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-пе-ди-тив-ност
членувано ек-с-пе-ди-тив-ност-та
мн.ч. ек-с-пе-ди-тив-нос-ти
членувано ек-с-пе-ди-тив-нос-ти-те
звателна форма