деловитост

Речник на българския език

деловѝтост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • деловитуст
  • делувитост
  • делувитуст
  • диловитост
  • диловитуст
  • дилувитост
  • дилувитуст
  • деловитос
  • деловитус
  • делувитос
  • делувитус
  • диловитос
  • диловитус
  • дилувитос
  • дилувитус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ло-ви-тост
членувано де-ло-ви-тост-та
мн.ч. де-ло-ви-тос-ти
членувано де-ло-ви-тос-ти-те
звателна форма