трудолюбие

Речник на българския език

трудолю̀бие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Любов към труда. Възпитавам трудолюбие у децата.

Грешни изписвания (3)

  • тродолюбие
  • тродулюбие
  • трудулюбие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тру-до-лю-бие
членувано тру-до-лю-би-е-то
мн.ч. тру-до-лю-бия
членувано тру-до-лю-би-я-та