прилежание

Речник на българския език

прилежа̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Старателност, усърдие.

Грешни изписвания (3)

  • прележание
  • прелижание
  • прилижание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-ле-жа-ние
членувано при-ле-жа-ни-е-то
мн.ч. при-ле-жа-ния
членувано при-ле-жа-ни-я-та