постоянство

Речник на българския език

постоя̀нство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. постоя̀нства, ср. Твърдост, упоритост, неизменчивост на характера или на дейността. Постигам нещо с постоянство.

Грешни изписвания (7)

  • постоянству
  • постуянство
  • постуянству
  • пустоянство
  • пустоянству
  • пустуянство
  • пустуянству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пос-то-ян-с-т-во
членувано пос-то-ян-с-т-во-то
мн.ч. пос-то-ян-с-т-ва
членувано пос-то-ян-с-т-ва-та