стабилност

Речник на българския език

стабѝлност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • стабилнуст
  • стъбилност
  • стъбилнуст
  • стабилнос
  • стабилнус
  • стъбилнос
  • стъбилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-бил-ност
членувано ста-бил-ност-та
мн.ч. ста-бил-нос-ти
членувано ста-бил-нос-ти-те
звателна форма