устойчивост

Речник на българския език

устойчѝвост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • остойчивост
  • остойчивуст
  • остуйчивост
  • остуйчивуст
  • устойчивуст
  • устуйчивост
  • устуйчивуст
  • остойчивос
  • остойчивус
  • остуйчивос
  • остуйчивус
  • устойчивос
  • устойчивус
  • устуйчивос
  • устуйчивус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-той-чи-вост
членувано ус-той-чи-вост-та
мн.ч. ус-той-чи-вос-ти
членувано ус-той-чи-вос-ти-те
звателна форма