съпротивляемост

Речник на българския език

съпротивля̀емост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (32)

  • сапротевляемос
  • сапротевляемус
  • сапротевляимос
  • сапротевляимус
  • сапротивляемос
  • сапротивляемус
  • сапротивляимос
  • сапротивляимус
  • сапрутевляемос
  • сапрутевляемус
  • сапрутевляимос
  • сапрутевляимус
  • сапрутивляемос
  • сапрутивляемус
  • сапрутивляимос
  • сапрутивляимус
  • съпротевляемос
  • съпротевляемус
  • съпротевляимос
  • съпротевляимус
  • съпротивляемос
  • съпротивляемус
  • съпротивляимос
  • съпротивляимус
  • съпрутевляемос
  • съпрутевляемус
  • съпрутевляимос
  • съпрутевляимус
  • съпрутивляемос
  • съпрутивляемус
  • съпрутивляимос
  • съпрутивляимус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съп-ро-тив-ля-е-мост
членувано съп-ро-тив-ля-е-мост-та
мн.ч. съп-ро-тив-ля-е-мос-ти
членувано съп-ро-тив-ля-е-мос-ти-те
звателна форма