съпротивлѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. съпротивлѐния, ср.
1. Съпротива, противопоставяне.
2. Спец. Във физиката — сила, която намалява големината на електрическия ток в зависимост от големината и материала на проводника.
3. Спец. Във физиката — сила, която намалява движението на едно тяло или го спира.
• Вървя по линията на най-малкото съпротивление. — Постъпвам така, че да постигна нещо с възможно най-малко усилие.
1. Съпротива, противопоставяне.
2. Спец. Във физиката — сила, която намалява големината на електрическия ток в зависимост от големината и материала на проводника.
3. Спец. Във физиката — сила, която намалява движението на едно тяло или го спира.
• Вървя по линията на най-малкото съпротивление. — Постъпвам така, че да постигна нещо с възможно най-малко усилие.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- сапротевление
- сапротивление
- сапрутевление
- сапрутивление
- съпротевление
- съпрутевление
- съпрутивление
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | съп-ро-тив-ле-ние | |
|---|---|---|
| членувано | съп-ро-тив-ле-ни-е-то | |
| мн.ч. | съп-ро-тив-ле-ния | |
| членувано | съп-ро-тив-ле-ни-я-та |