отвращение

Речник на българския език

отвращѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. отвращѐния, ср. Неприятно чувство, предизвикано от някого или нещо; погнуса.

Грешни изписвания (7)

  • отвраштение
  • отвръштение
  • отвръщение
  • утвраштение
  • утвращение
  • утвръштение
  • утвръщение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-в-ра-ще-ние
членувано от-в-ра-ще-ни-е-то
мн.ч. от-в-ра-ще-ния
членувано от-в-ра-ще-ни-я-та