позор

Речник на българския език

позо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Срамно, унизително положение, което предизвиква презрение.

Грешни изписвания (1)

  • пузор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-зор
непълен член по-зо-ра
пълен член по-зо-рът
мн.ч. по-зо-ри
членувано по-зо-ри-те
бройна форма по-зо-ра
звателна форма