срам
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
срамът, срама, мн. срамове и срамове, (два) срама, м.
1. Само ед. Мъчително чувство на недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за извършена простъпка. Срамът не го оставяше.
2. Само ед. Болезнено притеснение; свян. Обхванато от срам, детето не смееше да вдигне очи.
3. Постъпка, която е в разрез с общоприетия морал; позор, безчестие, излагане. Поведението му е голям срам за къщата ни.
• От кумова срама. — От немай къде, по принуда, за пред другите.
• Срам ме е. — Срамувам се.
• Срам не срам. — Въпреки че се срамувам.
• Ставам за срам. — Опозорен съм.
• Бера срам/срамове. — Срамувам се.
1. Само ед. Мъчително чувство на недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за извършена простъпка. Срамът не го оставяше.
2. Само ед. Болезнено притеснение; свян. Обхванато от срам, детето не смееше да вдигне очи.
3. Постъпка, която е в разрез с общоприетия морал; позор, безчестие, излагане. Поведението му е голям срам за къщата ни.
• От кумова срама. — От немай къде, по принуда, за пред другите.
• Срам ме е. — Срамувам се.
• Срам не срам. — Въпреки че се срамувам.
• Ставам за срам. — Опозорен съм.
• Бера срам/срамове. — Срамувам се.