резил

Речник на българския език

резѝл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Разг. Срам, посрамване.

Грешни изписвания (1)

  • ризил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-зил
непълен член ре-зи-ла
пълен член ре-зи-лът
мн.ч. ре-зи-ли
членувано ре-зи-ли-те
бройна форма ре-зи-ла
звателна форма