срамота

Речник на българския език

срамота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Разг.
1. Срам, позор.
2. Като нареч. Срамно. Срамота е да ме лъжеш!прил. срамотен, срамотна, срамотно, мн. срамотни.

Грешни изписвания (7)

  • срамотъ
  • срамута
  • срамутъ
  • сръмота
  • сръмотъ
  • сръмута
  • сръмутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сра-мо-та
членувано сра-мо-та-та
мн.ч. сра-мо-ти
членувано сра-мо-ти-те
звателна форма