безчестие

Речник на българския език

безчѐстие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • бизчестие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-чес-тие
членувано без-чес-ти-е-то
мн.ч. без-чес-тия
членувано без-чес-ти-я-та