очерняне

Речник на българския език

очѐрняне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • учерняне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. очер-ня-не
членувано очер-ня-не-то
мн.ч. очер-ня-ния
членувано очер-ня-ни-я-та