клевета

Речник на българския език

клевета̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. клеветѝ, ж. Лъжа, с която се злепоставя някой. Сипя клевети по адрес на колегата си.

Грешни изписвания (7)

  • клеветъ
  • клевита
  • клевитъ
  • кливета
  • кливетъ
  • кливита
  • кливитъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кле-ве-та
членувано кле-ве-та-та
мн.ч. кле-ве-ти
членувано кле-ве-ти-те
звателна форма