клевета̀ — съществително име, женски род (тип 41)
Значение
мн. клеветѝ, ж. Лъжа, с която се злепоставя някой. Сипя клевети по адрес на колегата си.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- клеветъ
- клевита
- клевитъ
- кливета
- кливетъ
- кливита
- кливитъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | кле-ве-та | |
---|---|---|
членувано | кле-ве-та-та | |
мн.ч. | кле-ве-ти | |
членувано | кле-ве-ти-те | |
звателна форма | — |