инсинуация

Речник на българския език

инсинуа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. инсинуа̀ции, ж.
1. Измисляне и разпространяване на клевети. Не може да живее без инсинуации.
2. Клевета, интрига. Последната ѝ инсинуация беше, че той щял да става депутат.

Грешни изписвания (23)

  • инсеноацеа
  • инсеноацеъ
  • инсеноацея
  • инсеноациа
  • инсеноациъ
  • инсеноация
  • инсенуацеа
  • инсенуацеъ
  • инсенуацея
  • инсенуациа
  • инсенуациъ
  • инсенуация
  • инсиноацеа
  • инсиноацеъ
  • инсиноацея
  • инсиноациа
  • инсиноациъ
  • инсиноация
  • инсинуацеа
  • инсинуацеъ
  • инсинуацея
  • инсинуациа
  • инсинуациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-си-ну-а-ция
членувано ин-си-ну-а-ци-я-та
мн.ч. ин-си-ну-а-ции
членувано ин-си-ну-а-ци-и-те
звателна форма