клюка

Речник на българския език

клю̀ка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. клю̀ки, ж. Интересна, пикантна новина за някого, невинаги истина, обикн. компрометираща го, която се разнася от човек на човек. В училището се знаеха всички клюки.

Грешни изписвания (1)

  • клюкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клю-ка
членувано клю-ка-та
мн.ч. клю-ки
членувано клю-ки-те
звателна форма