интрига

Речник на българския език

интрѝга съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. интрѝги, ж.
1. Клюка, разпространявана, за да злепостави някого или да противопостави няколко души.
2. Любовна връзка с нетраен характер.
3. Спец. В литературно произведение — верига от събития, които разкриват отношенията между героите.
4. Случка или развитие, които раздвижват любопитството, интригуват. Интригата на деня. В текста няма интрига.

Грешни изписвания (3)

  • ентрига
  • ентригъ
  • интригъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-т-ри-га
членувано ин-т-ри-га-та
мн.ч. ин-т-ри-ги
членувано ин-т-ри-ги-те
звателна форма