кози

Речник на българския език

1. ко̀зи — прилагателно име (тип 88) редактиране

Значение

ко̀зя, ко̀зе, мн. ко̀зи, прил.
1. Който е от коза или на коза. Козе сирене. Козя брада. Кози кожух.
2. Който е характерен за коза. Козя пъргавина. Козя пътека.
3. Който е свързан с коза. Козе стадо.

Грешни изписвания (1)

  • козе

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-зи
непълен член ко-зия
пълен член ко-зи-ят
ж. р. ко-зя
членувано ко-зя-та
ср. р. ко-зе
членувано ко-зе-то
мн. ч. ко-зи
членувано ко-зи-те

2. Ко̀зи — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Козе

3. кози — мн. ч.

кози е производна форма на коза (мн. ч.).

4. кози — сег. вр., 3 л., ед. ч.

кози е производна форма на козя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

5. кози — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

кози е производна форма на козя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

6. кози — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

кози е производна форма на козя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

7. кози — повелително наклонение, ед. ч.

кози е производна форма на козя се (повелително наклонение, ед. ч.).

Връзки