коза

Речник на българския език

1. коза̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. козѝ, ж. Домашно животно с рога, дълъг остър косъм и брада, отглеждано за мляко, месо и вълна.
същ. умал. козѝчка, мн. козѝчки, ж.
Всяка коза на своя крак.Разг. Всеки отговаря за себе си.
От стара коза яре.Разг. Опитен, хитър човек. Не ме учи, от стара коза яре съм.



мн. козѝ, ж. Гимнастически спортен уред за прескачане.

Грешни изписвания (3)

  • козъ
  • куза
  • кузъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-за
членувано ко-за-та
мн.ч. ко-зи
членувано ко-зи-те
звателна форма

2. коза — ед. ч. непълен член

коза е производна форма на коз (ед. ч. непълен член).

3. коза — бройна форма

коза е производна форма на коз (бройна форма).