коз

Речник на българския език

коз съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ко̀зът, ко̀за, мн. ко̀зове, (два) ко̀за, м.
1. Карта за игра, определена за най-силна в дадена игра. Паднаха ми се три коза.
2. Прен. Довод, силен аргумент при спор, който разкривам в подходящ момент.
Изигравам/изиграя последния си коз. — Използвам последния си довод, средство в спор или други отношения.

Грешни изписвания (1)

  • кос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. коз
непълен член ко-за
пълен член ко-зът
мн.ч. ко-зо-ве
членувано ко-зо-ве-те
бройна форма ко-за
звателна форма