комплот

Речник на българския език

компло̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. компло̀ти, (два) компло̀та, м. Заговор. Правя комплот.

Грешни изписвания (1)

  • кумплот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-п-лот
непълен член ком-п-ло-та
пълен член ком-п-ло-тът
мн.ч. ком-п-ло-ти
членувано ком-п-ло-ти-те
бройна форма ком-п-ло-та
звателна форма