съзаклятие

Речник на българския език

съзакля̀тие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. съзакля̀тия, ср. Заговор.

Грешни изписвания (3)

  • сазаклятие
  • сазъклятие
  • съзъклятие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-зак-ля-тие
членувано съ-зак-ля-ти-е-то
мн.ч. съ-зак-ля-тия
членувано съ-зак-ля-ти-я-та